Откъде, по дяволите, се взима неразбирането в любовта

Нека се върнем към детето и родителите. Ако малкото дете по някакви причини е изпитвало ревност към родителите си, обида, болка, страх, то пораствайки, ще разбира по подобен начин и любовта. Като родителите може да нямат нищо общо. Пример? Детето е в болница, а майка му и баща му не са до него. То е обградено от непознати хора, които му причиняват болка с купищата медицински манипулации. И малкият човек чувства, че най-близките му са го зарязали. Защо? Какво е направил грешно? Детето не може да си го обясни. А когато порасне, за да обича някого, този човек трябва да изпитва подобни на детските си страдания. Но много по-често в основата на личната любовна история стои поощрението. Родителите поради педагогически съображения целуват и прегръщат малкото дете, само когато се е държало добре. Обикновено такива възрастни възприемат любовта, като нещо, което трябва да се заслужи. Оттук идва и твърдението, че любовта минава през корема – в случая, когато жената всяка вечер приготвя тристепенна вечеря. А при мъжете, когато засипват любимата си с плюшени зверчета и цветя.

„Винаги ще приемаме и проектираме любовта по начина, който сме научили в детството си“

Само че не е напълно вярно твърдението, че единствено родителят от противоположния пол формира любовта в детето. Истината е, че детето я усвоява от множество фактори. Разбира се, най-важната роля е на майката: тя е първото същество, към което бебето изпитва привързаност и първите му месеци живот зависят от нея. Ако майката е студена, има следродилна депресия или рано детето е тръгнало на ясла, психиката му търси в кого да позиционира привързаността си, например в друг по-грижовен родител или роднина. Бащата също оказва огромно влияние върху формирането на любовта. Важно е и какви отношения имат родителите помежду си. Тоест, целият набор от емоции зависи от първите ни детски спомени. И затова любовта се възприема различно от различните хора и тук не може да има един-единствен сценарий. Нито човекът, нито неговите родители могат да се държат по несвойствен за тях начин. Приемаме и проектираме любовта по начина, по който са ни научили в детството.

„Пораствайки, такива хора възприемат любовта, като нещо, което трябва да заслужат“

Има, разбира се, и идеален сценарий: когато в здраво семейство се появи дете. Мама и татко го целуват, прегръщат, приемат го такова, каквото е. Подкрепят го, когато е необходимо, застават на негова страна при пререканията с учителите и приятелите и така нататък. Но, тъй като са здраво мислещи хора, те не пренебрегват и своите потребности. Не се разкъсват между работата и домашните задължения, реализират се професионално, което не им пречи да са прекрасни майки и татковци. Децата им растат защитени и уверени, те знаят, че са обичани от щастливи и успели хора. Порасналото в подобно семейство момиче е наясно, че когато приятелят й не вдига телефона, не означава, че не я обича, а че просто е зает. От своя страна момчето разбира, че половинката му не стои постоянно пред печката или с прахосмукачката, не е защото е безразлична, а защото домакинската работа не й е интересна.

Да се върнем към любовните схеми. Нали не си забравила, че моделът „Какво е любовта и в какво се проявява“ е записана под мозъчната кора още от детството ти? Както лесно се сещаш, всеки човек има различен запис.

И ето че двама души се срещат. Единият е на мнение, че любовта трябва да се заслужи. А при другия изобщо не съществува подобен сценарий. И се оформя картинката, че единият винаги се жертва, опитва се всячески да докаже чувствата си, а в замяна не получава нищо. Другият твърди, че те обича, без да се прави на герой, живее живота си щастливо, не жертва кариерата си заради семейството, не прави неща, които не иска. И се ражда типичният конфликт „Ти не ме обичаш“.

Така че, колкото и да се стараеш, да използваш чужди сценарии и да се опитваш да обичаш половинката си „правилно“, така, както му е необходимо на него, е безполезно. Хората сме способни да проявяваме любовта единствено по начина, по който умеем. Ако ти искаш да получиш подарък, само защото така е прието, смисълът му се губи, нали?

Какво да правиш? Промени се! Научи се да приемащ и да даваш любов, съхранявайки отношенията и изпълвайки ги с емоции. Научи се да обичаш себе си. Постепенно стани този родител за себе си, който ти е липсвал в детството. Приеми се такава, каквато си. Поддържай се. Цени се – просто така, а не заради постиженията си. Възхищавай се на външността си. Престани да се обвиняваш за грешките и недостатъците си. Ден след ден се учи да се обичаш така, както е трябвало да са те обичат в детството. Способността ни да обичаме е вродена. Дори родителите ни да не са успели да го възпитат в нас.

Приемай любов към себе си и си я давай. Учи се на това всеки ден, започвайки от дреболиите. А когато се научиш, ще можеш да обичаш истински и да бъдеш обичана.